Началото на джу-джуцу можем да отнесем отпреди близо 2500г. Философията на това бойно изкуство бихме могли да открием в Китай, още през ерата ЧООН ЧУ (772-481 г. пр. Хр.). Това е един период през който боят с празни ръце вече се е практикувал. Когато борбата ЧИКУРА – КОРАБЕ се появява в Япония през 230 г. пр. Хр. , много от нейните бойни техники са били приети (включени) в джу – джуцу тренировката. От 230 г. пр. Хр. водят началото си много различни школи по джу – джуцу. Има сведения, че техниките с празна ръка (без оръжие) отдавана са се практикували наред с техниките с оръжие, като част от тренировката на САМУРАЯ по време на периода ХЕЯН (784г. сл. Хр. ). Приблизително през 880 г. сл. Хр. , била създадена от школата ДАЙТО РЮ АЙКИ ДЖУ ДЖУЦУ от принц
Тейджун. Периода между VIII и XVI век в Японската история бил изпълнен с постоянни граждански войни и много системи по бойни изкуства били използвани и усъвършенствани на бойното поле. Техниките с оръжие и с голи ръце били създавани и разработени с целта да се победи брониран и въоръжен противник в близък бой.
Приблизително в 1603 г, Япония навлязла в сравнително мирен период, вследствие от създаването на военното правителство (шогунат )на Токугава от Токугава Иеуасу. По време на този период, познат като период ЕДО (1603 -1868 г. ), феодалните граждански войни и междуособици, които били разкъсвали Япония за векове, започнали да изчезват. Така системите ръкопашен бой започват да се използват като начин за самозащита или за да демонстрират формите и техниките показващи уменията в боя , които включвали много от техниките на захват в стойка, както и различните стилове с оръжие. Универсално, тези техники са били познати като джу – джуцу. По времето на периода ЕДО са били преброени повече от 750 системи на джу – джуцу. Края на периода ЕДО идва с РЕСТАВРАЦИЯТА МЕЙДЖИ, по време на която силата и властта на Шогуна преминава отново при Императора, вследствие на гражданска война между силите на шогуната и подкрепящите императора едри земевладелци (даймьо). Много самураи са били на страната на Шогуна по време на войната и като резултат те изгубват статута си и уважението към тях, след като властта била върната отново на Императора. Имперският закон указвал, че всеки извършва престъпление, практикувайки старите методи или стилове бойни изкуства на самураите. На самураите също така им било забранено да носят своите мечове и други оръжия. Изкуството на джу – джуцу почти изчезнало по време на този период, но все пак оцеляло, защото някои майстори започнали да го практикуват тайно, криейки се или практикувайки в други страни, докато забраната паднала в средата на XX век.
И така можем да дефинираме джу – джуцу, изхождайки
от всичко казано до тук по следния начин:  ДЖУ – на японски думата „джу“ означава „меко“ или „гъвкаво“. В този смисъл то имаза задача да подчертае разликите между негои останалите военни дисциплини. Много по-точно обаче е втората интерпретация „гъвкаво“, която всъщност означава възможност за адаптиране към всички ситуации, по време на боя и е от обособена както за борбата без оръжие, така и за боя с оръжие. „Джу“ използва силата
на противника за да го преодолее и я прибавя към своята.
ДЖУЦУ (ДЖИЦУ) – на японски думата „джуцу“ означава „умение“ или „практика“. Също така ако се погледне в по-широк смисъл
на думата, тя означава и „изкуство“. Това е висшата форма в която практикуващия достига, усъвършенствайки се постоянно. Принципът на ДЖУ подчертава, че всички бойни методи са били приспособени и развити от различни последователи Те са действали съобразно принципите на ДЖУ, в които война ще контролира острието на противника си чрез атака (контра) която ще бъде толкова силна, че да мине през бронята му и да го убие. Същият принцип се използва и при работата без оръжие и се изразява в това да се разбалансира противника и хвърли на земята. 
-Не-Ваза (наземна техника) е една от основните Джу Джицу (и джудо) основи. Нейното важно техническо наследство е съобразено с неговата голяма ефективност и образователна стойност. Борбата на двама опоненти започва от стойка. Не се допускат удари и ритници. След стартирането на борбата, съдията прекъсва само в критични моменти, така, че обикновено основната част от борбата се провежда на земята. Целта е да се спечели чрез предаване със заключване на ставите или удушване. По време на 6-те минути е възможно да се спечелят точки за хвърляния, сваляния, да се контролират позициите и действията, което ви дава предимство в борбата. Не-Ваза е изключително тактическо и понякога е описано като игра на шах в бойните изкуства.
-Дуо системата е дисциплина, в която двойка практикуващи от един и същ отбор показват възможни техники за самозащита срещу серия от 12 атаки, произволно извикани от съдията за покриване на следните сценарии: атака с хващане (или удушаване) атака с обгръщане (или ключ на вратът), ударна атака (удар или ритник) и въоръжена атака (пръчка или нож). Това е може би най-зрелищната форма на джу-джицу състезанието и изисква голяма техническа подготовка, синхрон и високи атлетични качества.
-С различен подход Файтинг системата се съчетава в триминутни борби между спортисти от противоположни отбори. Борбата е разделена на три части: Първа част включва отдалечена борба и контролирани атаки с ръце и крака до захват. След като веднъж е направен захват, борбата влиза във Втора част и ударите вече не се допускат. Състезателите се опитват да свалят един друг с различни техники на хвърляне. Точките се дават според това, колко са “чисто” и ефективно изпълнени действията и техниките. След като двамата състезатели са на земята върху татамито (матове), мачът влиза в трета част. Тук се дават точки за техники на обездвижване, контролирано, задушаване или лостове върху ставите на тялото, които довеждат противника до предаване. Победител е състезателя, който е натрупал най-много точки по време на борбата или изпълнил „перфектна техника във всичките три части” отбелязано като Ипон. В този случай борбата ще приключи, преди да изтече времето. Този тип състезание изисква време, ловкост, сила и издръжливост.